За навик те мислех на сърцето -
като стара,
удобна,

Колко бързо забравя сърцето ?
Удар-два

Завръщане като  въздишка лека...
От плещите товара ми свалил,
домът ме среща с тънката пътека

Там,на другия бряг
съм оставила всички предателства.
Там изхвърлих и болката,от която тъмнеят очите.

Да,време е...
А колко се страхувам...
Какво ще правя в този свят?

И ето
че настъпи време
за болката отляво.

Светът когато е изплаквал
в ръцете Божии,                      
била съм само шепот вятърен,