Обичам
петъчната свобода и как във съботната утрин преминава : часовникът мълчи сърдит,
без право да стреля в сънената тишина. Изнизва се на пръсти покрай мен, по тениска
на стъпки пеперудени, в дома ми съботен,
неподреден, денят -
бъбривец- ранобудник. Отдавна
тайничко съм се завърнала на сънищата от страната здрачна. Протягам се във кроткото безмълвие на тъмното под моите клепачи- във мързеливото блаженство на съботния ден,
което, започва,
всъщност, още в петък...

Чудесно стихотворение!Радвам се,май све адашки!Приятно ми е да се запознаем-Ружа Велчева

Толкова харесвам името ти,та даже не ми се ще да напиша Руже в обръщението/макар че и така е красиво/.Всъщност моето е една от мечтите ми :) ,а нетът дава прекрасна възможност тя да се сбъдне и ето че се наричам Ружена,като теб.Приятно ми е,че си харесала стиха ми,благодаря!

...и да си очаквам съботната свобода!

още от сряда,ама нещо много бавничко се придвижва насам ...