Странна птица е моята скрита надежда- и на хляб и вода пак вирее. Като стара и,уж отшумяла,болежка, току виж се обади,след това - занемее… Напоследък мълчи - само кожа и кости. Свита в мен, все за тебе поглежда. С потъмнели очи - не изисква, не проси, просто гледа за теб тази моя надежда… Ех, да можех сега, ей така, да открия онова магазинче със двете полички, да и` купя от там в две–три цветни фунийки надежда, от онази, за всички… Ще и кажа:Недей, не унивай, бъди! Моя птицо, с криле уморени, на душата ми щом във небето кръжиш, значи още ме има и мене.