Ех къде си,мое щастие,къде си? Все те чакам, все те търся и те викам. Губя те-прозвъннала монетка между пръстите несръчните на дните. Споря със поредното препятствие. Чакам да се случи нещо, чакам онзи миг, високият, на щастие, а пък той , той все не идва някак… Вярно, имам  нещо за довършване, нещо за прощаване наречено, имам път неизвървян за връщане, трудни думи имам неизречени. Имам още сто пъти по толкова да раздавам, да очаквам, да разбирам… Имам още сто пъти по толкова, имам –а кога ще съм щастлива и ще съм готова да те имам, и ще съм готова да ме имаш, мое щастие,не чакай,избери ме, ето ,аз най-сетне те избирам.