Душата ми е плачещо небе- вали самотно,безприютно,тихо, от кроткото спокойствие краде, в отчаян лабиринт ме вика… По тихото безмълвие вали. По неприютна самота се стича. Очакване безмилостно боли. Понякога съм трудна за обичане. Объркана и тъжна, и отчаяна, но ме обичай!Искай ме!Търси ме! Да те прогоня ,не,не ме оставяй… Захвърлила съм даже и мечтите… Сама…На себе си не вярвам. Но въздух ми е нужен,с мен оставай, бъди ми въздух и спасителната сламка и рамо,силата си да ми дава...