Някога, в някой от всички животи, котешки били са моите нощи- непокорна, лениво- гальовна и кротка, тази котка живее в мен още. Мъркам почти- от прегръдката силна, във която ме скриват ръцете ти. Свивам очи- в нереалната близост- неочаквано сбъдната, нежна… Точа на думите острите нокти не за да драскам в душата ти- само се питам горещият покрив дали ще опари лапите ми.