Самотата-

старият ловец

на души помръкнали,

тревожни,

равнодушно,

с опитни ръце

примката за мене е заложил.

Как се е промъкнал

не усетих,

но ме стегна здраво-

няма мърдане-

блъска се

отчаяно сърцето,

пак на свобода да се изтръгне,

огънче раздухва

от надежда-

вика те на помощ…

Ех,приятелю,

то не знае,

че сега при него

точно ти ловеца си изпратил...

"блъска се
отчаяно сърцето,
пак на свобода да се изтръгне..."

За тази свобода живеем,
за нея плачем, смеем се и пеем!

Ех,Ружена,не позволявай на самотата да те обсебва-направи от нея истински приятел, в самотата намери изход,път към светлината...Пожелавам ти много истински приятели,много любов и надежда!Весели празници-Ружа