Постой така, 

запомням те полека

на пръстите 

със връхчетата 

жадни :

на устните 

в потръпващия шепот

се спирам 

и, за кой ли път, 

пропадам; 

запомням 

топлината на очите 

и тъжната им ласка 

ме облива;

със вятъра се вплитам 

във косите,

по раменете 

нежно се разливам 

и на ръцете 

в тихия уют ,

далеч 

от всички страхове, 

се сгушвам…
  За малко само ще  остана тук,

а после дълго в тебе ще се вслушвам.    

Поздравления! Страхотно е!

Радвам се,че ти харесва! И аз те чета с удоволствие :)

Аз съм Марин :))) Всъщност основно четеш мен!
Страхотно ми хареса този стих... Има много добра ритмика, лее се, създава усещания (на мен твърде силни, бих казал) и е докосващ..

ама все още не ви познавам и греша...А колкото до моя стих,какво да кажа освен: надявам се да имаш поводи да ми казваш отново все това :)

Ами не зная, то от теб си зависи :)))))))))
Но е страхотен!!! Честно!

Приказен е, да :-)