Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2008 01:05 - Спомен
Автор: rujena Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1504 Коментари: 10 Гласове:
0



Ех,някога,

забравих колко някога,

венец от плитки свиваше ми мама-

корона тежка на принцеса лятна

с петички боси,

с почерняло рамо...

С усмивка щърба ябълково слънце

подхвърлях си нагоре,

към мечтите,

а нощем към искриците отвънка

дори не се замислях как политам...

Е,аз отдавна вече нощем не летя-

крилете ми,

поуморените,

не могат

душата ми на възрастен сега

да вдигнат

над безброя от тревоги.

И не криле-

на раменете ми тежат

очаквания ,

свеждат ми простора.

Мечтая си

за глътка свобода

и за небе,

с което да говоря...

image




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. inamay - Говориш. . . и сега с него разгова...
11.02.2008 01:22
Говориш... и сега с него разговаряше, а то ти обеща да ги напълни със синьото на въздуха крилете ти от детството и да покрепи тежкото на твоите тревоги, докато полетиш на воля...
:)))
цитирай
2. bizcocho - :)
11.02.2008 01:32
и за небе,
с което да говоря...
4udesno:) barzo pomisli i za krilete:)!
цитирай
3. dodo73 - С небето ти говориш, мила Ружена, но ...
11.02.2008 10:33
С небето ти говориш,
мила Ружена,
но прикована днес
към земния чертог.
Не ти тежат
ни грижите,
ни самотата теменужена.
Но вперила си
погледа дълбок
във миналото -
детството безгрижно,
във полета
на смелите мечти.
Сега си дваж по-силна
и заслужила
с небето да говориш ти!
Лети!
От земните очаквания
се оттърси!
Във полет мисълта е най-свободна!
Днес свойто ябълково слънце подхвърли!

Спомените са заключени в съкровищницата на миналото. Мечтите летят в необятното пространство на бъдещето. Но за мисълта няма време и пространство! Тя е свободна! "Вятър в кафез е моята мисъл" казва Блага. Отпускайки се в люлката на мисълта, прошепвай свойте тайни, споделяй ги с Небето!
Прекрасен стих, Ружена! Върна ме в минатото, тласна ме към мечтите и мисълта ми полетя!... ;)
Благодаря ти за това!
цитирай
4. rujena - Да полетя на воля!
11.02.2008 22:58
Ина,
понякога си мисля,че,освен котка,съм била и птица в някой предишен живот :) Особено когато ме натиснат тревогите и огромните очаквания на всички около мен-тогава усещам душата си тежка,тежка и безкрила и си спомням как летях на сън ...Сигурно всеки,поне веднъж е летял на сън,прекрасно е,нали?Кой знае,може пък да ми се случи отново...Усмихнат ден утре!
цитирай
5. rujena - :) Слушам!Да помисля за крилете :)
11.02.2008 23:01
Благодаря,че почувства,bizcocho !И за усмивките-също ! Да ти се връщат :)))
цитирай
6. rujena - Твоето сърце умее да вижда,
11.02.2008 23:03
мили ми докторе,благодаря ! Светъл и усмихнат ден утре!
цитирай
7. rujena - dodo,
11.02.2008 23:09
развълнува и стопли сърцето ми ,благодаря ти!За милите думи и за стиха!Чудесен е!И какво послание!
За втори път някой ми подарява стих и ми е толкова хубаво от това :)) Благодаря ти!Светъл и усмихнат ден утре!
цитирай
8. essy - Докато те четях през мен ...
12.02.2008 10:05
Докато те четях през мен преминаха различни емоции. Умееш да въздействаш със стиха си...

А за крилете и небето, не мога да се съглася с теб ! .....те са постоянно с теб, макар и на моменти да не ги усещаш :)

Сърдечен поздрав, Ружена :))))
цитирай
9. rujena - Права си,разбира се,essy,
13.02.2008 00:16
Просто понякога товарът така свежда плещите,че крилата и небето изглеждат нереални.
Усмивка и за теб,мила :))
цитирай
10. анонимен - Ружена ли си или не
16.02.2008 14:44
показала си се добре!
Доста хора днес летят
нощем и не спят!
Пожелавам ти небе
простор.....криле!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rujena
Категория: Лични дневници
Прочетен: 109492
Постинги: 50
Коментари: 211
Гласове: 3218
Архив