Той е май-

топъл,син и омаен,

променлив,

и със светло сърце,

а мечтите му

гонят безкрая...
Тиха нежност
люлее в ръце.
Той е май

и се смее със птиците,

а в очите му

тичат лъчи.

Нощем
с южния вятър
се скита.
Пее...
Тихо
и топло вали.
А сега е

помръкнал и тъжен.

Наранен.
С много гняв
във сърцето.
Облак-
тежък и сам.
И намръщен.
В самота

и без птици в небето.

И дъждовен,

ох,колко дъждовен...

Аз опитвам
дъжда да погаля,
да превържа
тъгата му болна

и да върна в мен

онзи май,
стария ...
Искам

цялата болка да взема

Аз коя съм ли?

Аз съм ноември...

Krasiv stih, blagodarq ti :-))