Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2008 23:28 - Някъде към единадесет
Автор: rujena Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1423 Коментари: 3 Гласове:
0



За кой ли път вече,

някъде към единайсет,

някой

дълго мълчи

във слушалката,

после тихо затваря.

А аз ...

безпричинно,

отчаяно-жалко

се надявам

и лъжа се,

почти неумело се лъжа,

че си ти...

И така всеки ден.

Телефонът е тъжен,

мъничко тъжен

и самотен,

и несподелен...

И единствено по обяд

телефонът е тайнствен,

само звън,

като песен на птиче

и ето -

той мълчи във ухото ми

във единайсет,

а зад мене

надеждата се изправя полека

и наостря уши,

да те чуе

как шепнеш ми името.

Само тя.

Аз си зная,

че не може да бъде истина.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cecka1504 - Страхотен стих! Поздравления!!!
23.04.2008 08:41
Страхотен стих! Поздравления!!!
цитирай
2. depressed - ..
23.04.2008 09:40
ех, "телефонна любов" :-/
цитирай
3. valiordanov - Влива се мисълта ти в душата ми и тя ...
23.04.2008 21:12
Влива се мисълта ти в душата ми и тя тръпне от коприненото погалване....Красиво е...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rujena
Категория: Лични дневници
Прочетен: 183871
Постинги: 50
Коментари: 211
Гласове: 3218
Архив