Та такава била тази капка,последната,

тази същата, дето балансира умело

върху тънкото ръбче на новия ден

мързелив,пъстроок и неделен...

Тя прелива от чашата, нетърпелива

да се втурне по белия свят ...

Като скрита сълза от окото прелива,

без да може да спре,да се върне назад

и жадува за своето късче небе,

непосмяла до днес да помисли за него...

Тя се втурва във риска и бърза напред

като казана дума, като за последно,

неочаквано смела, като пролетно цвете,

като малко оловно войниче,     

тя прелива у мене и хукваме двете
накъдето ни видят очите

"тя прелива у мене и хукваме двете
накъдето ни видят очите"

Великолепен стих! Сърдечен поздрав, Ружена!

силен стих, rujena

Prikazno si go izkazala... BRAVO!!!
"като малко оловно войниче,

тя прелива у мене и хукваме двете
накъдето ни видят очите"