Преброих си добрите приятели и добрите познати- също и пресъхна за дълго душата ми, и във себе си се завръщах… И преметох след тях   и  след болката… Онемях  сред настръхнали спомени и за дълго се спрях.  Дълго, толкова,колкото
се изтръгва вяра в приятел… от корена… И отворих прозорците …

"И отворих прозорците …"

... отлитна,
с крилете,
които оставих
да чакат,
да порасне,
както спи
у мене вярата,
че може
да се вярва
и наистина...
------
Поздрав, Руженка!

Сили ти пожелавам и вяра , мила Руж !
Има приятели :)

Аз родих се самотна,
аз родих се с тъга,
с отдавна написана
нелека съдба.